Крепостта Калето

Белоградчишката крепост е исторически и архитектурен паметник. В нейната история се очертават няколко строителни етапа.

Първите предположения за античен строеж са направили арх. Дякович и Добрузки в края на миналия век. През I-III в. върху най-високата част на скалния масив, наречена Първа плоча, е било изградено антично укрепление. То е охранявало част от минаващия наблизо римски път, който е идвал от Рациария (на река Дунав) и през старопланинските проходи е водел към Ниш, Скопие и Рим. По тези времена пътят е служел за предаване на сведения предимно от военен характер. През деня за сигнализация са използвали дим, а през нощта - огън. Когато е имало мъгла - биели са огромни барабани. Към укреплението, обградено от всички страни с пропасти, дълбоки по 150 м, е водела изсечена в скалата стълба с 25 стъпала.

При направените археологически проучвания са намерени голямо количество триръбести стрели от желязо, върхове на копия, железни пирони, части от глинени съдове, римски монети от III в. (Гордиан III, Филип Арап, Децитраян), бронзови монети от периода V-VI в. В района на Белоградчик са запазени останки и от други антични крепости - общо 17 на брой. Сега на Първа плоча могат да се видят издълбаните легла за греди, които служели за основи на паянтови постройки и улеи, които са отвеждали дъждовните води във водохранилище с вместимост 85 куб. м.

До XIII в. като крепост-укрепление служи отново най-високата част на скалния масив.
През втората половина на XIV в. българският владетел Иван Срацимир разширява съществуващото укрепление. Той издига две преградни стени от югоизток и северозапад и настанява в него гарнизон. По време на неговото царуване Белоградчишката крепост е втората по големина и значение след Видинската - главната крепост-замък на Срацимир.
През 1365 г. във Видинското царство нахлува унгарският крал Людовик I, който пленява Иван Срацимир и присъединява земите му към Унгария. Описващият тези събития унгарски историк посочва, че три месеца след завладяването на Бдин (старото име на Видин) са покорени и останалите крепости в района, между които и крепостта Фейервар (за първи път се посочва името на Белоградчик - Бял град). До края на унгарското владичество - 1369 г. в Белоградчишката крепост квартирувал унгарски гарнизон.

В края на XIV в. българските земи са покорени от турците. През 1396 г. те превземат и крепостта край Белоградчик. През 1454-1455 г. охраната се е състояла от осем души, а сто години по-късно нейният брой вече е 27 души войници и един диздар (комендант). Тези данни личат от турски документ от 1560 г., в който за нуждите от продоволствия за гарнизона се посочва броят на охраната. Аналогични данни се срещат и в документи от 1691 и 1719 г.

Външните усложнения, вътрешните междуособици, силното хайдушко движение и зачестилите бунтове и въстания в този край принуждават турците да предприемат разширяване на крепостта. До началото на XIX в. те извършват незначителни поправки и доукрепвания, без да изменят средновековния й вид. От 1805 до 1837 г. се извършва цялостно преустройство и разширяване на крепостта, съобразено с тогавашните изисквания на фортификационното строителство. Под ръководството на френски и италиански инженери крепостта добива сегашния си по-европейски вид. Именно тогава са издигнати яките крепостни стени с дебелина 2.5 м в основата си, които достигат до 12 м височина. Също така оформени са три крепостни двора, разделени с масивни портали с врати, обковани в железни ленти. Изградени са караулни помещения, три оръдейни площадки, три оръдейни амбразури, 365 бойници по крепостните стени, помещения за складове и боеприпаси. Крепостта е разполагала и с мелница за брашно и сол. В югозападния край на средния двор е изкопан геран, а в цитаделата две щерни са събирали дъждовните и снежните води. Голямо значение за отбраната на крепостта имал и външният отбранителен пояс (шаранпол), който се състои от вкопани в земята дебели колове и изплетени от пръти кошове, пълни с камък и пръст.

За да увековечат имената на владетелите, по време на които е станало преустройството на крепостта, за да може тя да се отбранява с огнестрелно оръжие, турците поставят над главния портал две мраморни плочи с надписи на турски и български език. В тях се посочва, че крепостта била "досозидана" и разширена по времето на султан Махмуд II и видинския паша Хюсеин. Над втория портал плочата съдържа извадки от Корана "Всички победи се дължат на Аллах". Плочата е разчетена през 1903 г. от братята Шкорпил. Днес са запазени само караулните помещения, подземията, служещи за затвори и складове. И единствено графиките на Феликс Каниц - австроунгарски пътешественик, ни дават представа за видът на крепостта през XIX в.
Белоградчишката крепост впечатлява не само със своята история, но и с проявеното чувство за мярка и естетическите виждания на строителите. Крепостните стени и най-вече порталите са допълнително украсени с декоративни ниши, колони, каменни корнизи, розети, палмети и други релефни стилизиращи изображения на растения и животни. В дъгите на входовете се редуват последователно бял и червен камък.

В годините на робството крепостта е служела като опора на турската власт. В нейните подземия са затваряни, измъчвани и убивани борците за национална независимост от този край.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) овладяването на крепостта и града е възложено на бригадата на полк. Кантили, от армията на ген. Хараламб. Междувременно Сърбия също се намесва във войната, завзема Старопланинските проходи "Св. Никола" и "Кадъбоаз" и обсажда крепостта. Тези действия не са съгласувани със съюзното руско-румънско командване, поради което е изискано и наложено изтеглянето им отвъд проходите. Техните позиции са заети от румънски войски и руски артилеристи под командването на майор Покорни от армията на ген. Леонов. На 25 февруари 1878 г. те влизат в града, предвождани от кап. Димитрий Вук Караджич, сърбин на руска служба, син на литературоведа Вук Караджич, който е назначен и за първи управител на Белоградчик.

За последен път под стените на крепостта звучат бойни сигнали и свистят куршуми през войната от 1885 г. След победата при Белоградчик отрядът на пор. Дворянов изтласква сръбските части от планинските проходи. Това решава до голяма степен въпроса с деблокирането на Видин. Осуетени са плановете на сръбското командване за нахлуване в София през Петроханския проход.

След Сръбско-българската война (1885 г.) крепостта губи военното си значение.
От 1958 до 1964 г. на Белоградчишката крепост е направена частична реставрация - предимно на бойниците, пригодена е за посещения, включена е в 100-те национални обекта и е обявена за паметник на културата.

текст: Маруся Тодорова, историк