ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
 Скалите
Скалните масиви
в околността на Белоградчик са едни от най-красивите природни
забележителности в България. Струпванията от издигащи се до
200 м червени скали със странни форми придават на града и околностите
му приказен образ. Областта е дълга около 30 км и широка от
3 до 5 км. Червената скална верига започва със самотната група
Сто овце край с. Белотинци и достига връх Ведерник и легендарния
връх Борич с дълбока пропаст в основата му. Скалните форми се
намират в западната част на Предбалкана, в южното подножие на
Белоградчишкия венец, около гр. Белоградчик и селата Боровица,
Чифлик, Праужда, Белотинци. Фантазията на населението в района
е видяла във фантастичните очертания на скалите фигури на хора,
кули, кораби, гъби, обелиски, замъци, животни… Така много от
тях са се сдобили с имена: Боров камък (недостъпен връх с вековни
борове), Пчелин камък (в пукнатините му живеят пчели), Орлов
камък (на отвесните му скали гнездят скални орли), Адам и Ева,
Сфинкса, Мечката, Орела, Лъва, Гълъба, Ученичката, Монасите,
Кукувицата (когато има вятър, издава подобен звук), скалната
феерия Магаза (с пещери), Велковата глава (на името на легендарния
хайдут Велко).
Скалите са изградени
от пъстри триаски пясъчници и конгломерати (Триас е период от
Мезозойската ера), съставени от заоблени скални късове с големина
от орех до юмрук. Спойката на пясъчниците е глинеста или кварцова,
богати са на хематитов пигмент, на който се дължи ръждивият
и тъмночервеният цвят. Най-долният палеозойски пласт започва
да се образува преди 2 млрд. години. Той е бил силно нагънат
и по-късно потъва в земните недра. По късно, през Мезозойската
ера, огромни поройни реки свличат от околните височини чакъл,
пясък и глина. С течение на времето свлечените материали се
спояват с пясъчно-глинеста спойка, червено оцветена от железния
окис и червената глина, съдържащи се в конгломерата. Преди около
140 млн. години тези места стават дъно на дълбоко море - юрското
море, по време на което върху конгломерата е бил отложен дебел
варовиков пласт. По-късно, когато е започнало нагъването на
Стара планина, скалите изпъкват от земните недра. С това на
места варовиковият пласт се отмива. Рушенето на зле споените
части на конгломерата е продължило и по такъв начин са се образували
различните скални фигури.
Пещерата
"Магура" и Рабишкото езеро
Белоградчишкият
край е богат на природни красоти и забележителности. Наред
с неповторимата скална панорама той крие в себе си и един
друг чуден свят - пещерите. Този подземен свят е създаван
от природата в продължение на десетки хиляди години.
Пещерата Магура се намира на 24 км от Белоградчик, край село
Рабиша. Освен че е най-голямата пещера в България, тя е и
паметник на културата. Тя се състои от няколко зали и тунели
с обща дължина около 2500 м и височина до 18 м. Неповторими
със своята красота са Триумфалната зала, Залата на поваления
бор, Тронната зала, Залата на обелиска и редица други природни
феномени. Най-голям интерес обаче посетителите на пещерата
проявяват към Залата с рисунките, където през VIII и VII в
пр.н.е. първобитните хора, обитавали пещерата, са рисували
с гуано (прилепска тор) епизоди от своя живот - лов, любовни
сцени със силно изразен култ към жената. Праисторическите
скални рисунки се смятат за шедьоври на първобитното изкуство
в Югоизточна Европа.
Дълбоко впечатлен от подземната фантастика, на изхода на пещерата
туристът се изправя пред нова изненада - огледално чистите
води на Рабишкото карстово езеро.
Интерес представляват и останалите 20 по-малки пещери, пръснати
из целия район, които с дълбоките си пропасти и омайни зали
съперничат на скалната панорама.
текст: Маруся
Тодорова, историк
|
